Децата могат да усетят дори и най-малките разлики в стила на дисциплиниране на родителите си. Възможно е единият родител да е по-спокоен когато една беля се случи докато другият родител е този, който избухва за разлят сок на дивана.

Психолозите казват, че децата, чиито родители имат значително по-различни стилове за отглеждането им е по-вероятно да имат проблеми с поведението. Ако единият лесно се предава,а другият налага правила с железен юмрук това е объркващо за децата.

Разбира се, че не е реалистично да се очаква, че като родители вие и вашият партньор ще мислите и действате точно по същия начин. Ключът е да избегнете борбата за власт с вашата половинка.

За да можете да прекъснете старите си навици и да намерите стратегии, които сработват и за двамата ще е необходимо да проведете откровен разговор с вашата половинка, в която и двамата се съгласявате с някои основни модели на поведение на другия. Днес ще поговорим за десетте ключови стъпки за създаване на партньорство в дисциплинирането на децата:

1. Поговорете с партньора си за това каква дисциплина е била прилагана на вас когато сте били малки. Възпитателните модели често се повтарят, така че това може да ви даде информация за стила на другия.

2. Помолете партньора си да ви обясни защо той/тя дисциплинира по този начин и след това слушайте без да го/я прекъсвате. Бъдете търпеливи и уважителни. Запитайте се защо негодувате към метода на партньора ви? Какво ви е страх,че ще се случи?

3. Попитайте какви впечатления има вашият партньор за стила ви на дисциплиниране.И ги приемете с разбиране.

4. Изложете всички опции на масата,коментирайте плюсовете и минусите на всяка. Разработете общ набор от правила и последствия, с които и двамата сте съгласни като бъдете готови да се коригират след няколко седмици ако виждате, че не сработват.

5. Като започнете вашата нова, споделена стратегия предвидете уреждане на спорове свързани с дисциплината един по един, в спокойна среда далече от малките уши.

6. Бъдете готови на компромиси, но показвайте единен фронт пред вашите деца. Ако те видят, че работите заедно е по-малко вероятно да се опитат да ви манипулират един срещу друг. Обещайте си, че няма да критикувате техниките на дисциплина на партньора си пред децата.

7. Ако подозирате, че детето ви манипулира един срещу друг ( „Татко ми позволява да си подредя играчките, след като изгледам филма“)му кажете, че ще му дадете отговор, след като сте говорили с партньора си. Или му кажете, че се нуждае от „да“ от двамата родители преди да направи това, което мисли, че му е позволено. Помнете: не всички решения свързани с дисциплината изискват отговор на момента.

8. Ако вашият партньор изглежда обезкуражен – дори ако не сте доволни начина, по който се е справил с дадена ситуация – бъдете щедри с насърчението и съпричастността. Намерете подходящо време, за да го/я попитате в с тих, неосъждащ глас: „Това беше трудно. Аз съм тук ако искаш да поговорим ?“

9. Ако имате деца в училищна възраст, поставете ясни семейни правила и ги изговорете с децата, за да подсили посланието, че вие и вашият партньор сте екип. Включването на по-големи деца в установяване на правила често ги вдъхновява за по-добро сътрудничество. Не забравяйте, че правилата е необходимо да се променят с различните възрасти и потребности на децата.

10. Какво става ако партньорът ви отказва дори да подхванете разговор по темата? Въпреки,че е трудно не се отказвайте. Помолете го да направи списък с поведениета на децата,които го влудяват плюс неговите идеи за това как да се справи със ситуациите.

Ако имате нагласата, че „има само един правилен начин и това е моят начин“ то вие ще бъдете в постоянна битка със себе си и другите. Вместо това, опитайте се да се разбере логиката зад подхода на партньора ви и потърсете решения заедно.