Една любима фраза за родителството гласи : „Подгответе детето си за пътя, не пътя за вашето дете.“

Днес ще говорим за 10те най-често срещани грешки, които родителите допускат в стремежа си да дадат най-доброто на своите деца. Намерението ни не е да сочим с пръст, а да повдигнем темата за отговорното родителство.

Грешка # 10:

Величаем децата си.

Много от нас живеят в общности сформирани около децата. Ние отглеждаме нашите деца в домове в които те са в центъра. Нашите деца обичат това, разбира се, защото живота ни се върти около тях. И през по-голямата част от времето ние нямаме против да е така понеже тяхното щастие е и наше щастие.

Но е важно да се има предвид, че децата се създават, за да бъдат обичани, а не величаени. Така че, когато ние се отнасяме към тях като център на вселената им даваме лош пример и не им помагаме в това да бъдат по-подготвени за истинския свят.

Грешка # 9:

Вярваме, че нашите деца са перфектни.

Едно нещо,за което често се говори днес от професионалисти, които работят с деца (психолози, учители и т.н.), е, че родителите не искат да чуят нещо негативно за децата им. Когато се повдигне на въпрос или опасения свързани с поведението на детето дори и когато са казани с любов обикновено реакцията е да се атакува вестоносеца.

Истината може да боли, но когато слушаме с отворено сърце и ум ние можем да използваме информацията в наша полза. Така можем да се намесим рано преди ситуацията да излезе извън контрол.

Грешка # 8:

Живеем косвено чрез нашите деца.

Ние, родителите се гордеем с нашите деца. Когато те успеят това ни прави по-щастливи отколкото ако ние самите постигнем успех.Но ако сме прекалено ангажирани и вдадени в живота им става трудно да се види къде свършват те и къде започват родитителите. Когато децата ни стават наши продължения, ние можем да ги видим като втори шанс. Изведнъж фокусът се измества от тях отново върху родителя. Това е моментът, в който тяхното щастие започва да се бърка с нашето щастие.

Грешка # 7:

Желанието ни да бъдем най-добри приятели на детето ни.

Подобно на всички, родителите също искат децата им да ги обичат и ценят. Но ако родителят върши добре своята работа, те ще се сърдят,ще протестират няма винаги да ги харесват и ще се опълчват.

Стремежът да бъдат най-добър приятел на детето може да доведе само до всепозволеност и избори, направени от страх да не загубят одобрението на децата. Това не е любов от страна на родителя, а необходимост.

Грешка # 6:

Впускане в конкурентно родителство.

Всеки родител има състезателна жилка. Всичко, което е необходимо, за да се надигне това чудовище в нас е друг родител да даде неговото дете за пример за сметка на детето ни.В корена на това чувство е страхът. Страхуваме се, че нашите деца ще изостанат. Страхуваме се, че ако не им помогнем с всичко, което можем те ще водят посредствен живот. Но ако им вменяваме максимата „да печелят на всяка цена“ можем да им попречим да изградят характер, устойчив както на победи така и на загуби.

Грешка # 5:

Пропускане на детството на децата ни.

Един ден няма да имаме стикери на мивката. Няма да има Барби във ваната, детски играчки на леглото или „Цар Лъв“ в DVD плейъра. Прозорците ще бъдат чисти и без лепкави отпечатъци, и домът ще бъде спокоен, защото децата ще излизат с приятели, вместо да си стоят у дома с родителите си.

Отглеждане на малки деца може да бъде трудна и монотонна работа.Понякога е изтощително. Също сме и любопитни какви ще бъдат децата ни когато пораснат. Каква ще бъде тяхната страст? Но докато изморени се питаме какво следва може да забравим да се насладим на великолепието пред нас: малки деца в пижами, приказки, гъделичкане по корема и кикотене.

Грешка # 4:

Да възпитаваме децата, които искаме да бъдат,а не тези, които са.

Като родители ние мечтаем за нашите деца. Това започва още преди дори полът им да ни е известен. Тайно се надяваме, че ще бъде като нас, само по-умни и по-талантливи. Ние искаме да бъдем техни ментори като споделяме с тях житейския си опит.

Но иронията на родителството е, че децата се превръщат нашите стереотипи с главата надолу. Нашата работа е да разберем какво е това, което те искат да случат в живота си и да ги насърчим и подкрепим в тази посока.

Грешка # 3:

Забравяме, че нашите действия говорят повече от думите.

Как се справяме с отхвърлянето и несгодите,как се отнасяме с приятели и непознати, дали показваме неуважение към партньора ни или не. Те забелязват тези неща и ни подражават. И начина по който родителите преминават през живота дава разрешение на децата да действат по същия начин.

Грешка # 2:

Съдейки други родители и децата им.

Без значение колко сме съгласни с родителския стил на някого не е наша работа да правим преценки. Ние никога не знаем със сигурност през какво преминава човекът срещу нас. И докато не можем да контролираме осъдителни мисли можем да ги намалим като се стремим да подходим с разбиране, вместо веднага да стигаме до заключения.

Грешка # 1:

Подценяваме изграждането на характер.

Ако искаме да изградим характер, увереност, сила и издръжливост, ние, като родители е необходимо да оставим децата ни да се сблъскат с трудностите и да наблюдаваме как се справят със ситуацията.

Трудно да се виждаме как децата ни падат, но понякога се налага. Понякога трябва да се запитаме дали намесата е в техен интерес. Има милиони начини да се обича дете, но в стремежа ни да ги направим щастливи, нека не забравяме, че понякога е нужно да загубиш малка битка, за да спечелиш по-голяма.