Може би няма да преувеличим ако кажем,че това може да бъде едно от най-унизителните преживявания в живота ви: Вие сте на телефона с шефа си когато детето ви прекъсва и пита: „Мамо, може ли да излезем навън?“ Първоначално спокойно отговаряте: „Мама е по средата на важен разговор точно сега. Моля, не ме прекъсвай.“ Въпреки това, то продължава: „Но мамо аз искам да излезем навън!“ Вече по-малко спокойно отговаряте: “ Не сега. Аз разговарям по телефона.Имай малко търпение.“. Точно кагато сте на път да продължите разговора си с малкото достойнство,което ви е останало детето ви започва да крещи неистово, да тропа с крак и да хлипа: „MАМО, казах, че искам да излезем навън!“ В този момент се чудите как да запазите спокойствие,какво да обясните на шефа си и как земята да се отвори и да ви погълне по възможност веднага.

Ако тези сцени са ви познати, не сте единствени. На възрастта между 4 и 6 година децата едва са разбрали, че светът не се върти около тях ,но не винаги помнят това. Разбира се да се занимавате с дете, което ви прекъсва когато говорите с приятел или се опитвате да уговорите среща е изтощително,но този навик може да бъде победен. Докато учите детето на някои основни уроци за добри обноски помислете за поведението му като отражение на неговия мироглед, а не като нещо, което то прави, за да ви дразни. Междувременно се опитайте да запазите важните разговори за времето,през което детето спи или има кой да ви помогне с гледането му докато вие приключите разговора си.

Какво можете да направите, за да ви прекъсват

Покажете му как се прави. Възползвайте се от склонността на детето да копира поведението на възрастните и му дайте добър пример. Ако вие и вашият партньор сте склонни да се прекъсвате докато говорите – премахнете този навик. Вие също трябва да се опитате да не прекъсвате детето си когато то говори с вас. Ако все пак неволно го прекъснете, спрете и кажете: „Съжалявам. Прекъснах те. Моля те продължи.“ С малко късмет, детето ви не само ще възприеме вашите добри обноски, но и лекотата с която признавате грешка си. Хубаво е детето често да чува думи като „прости ми“, „моля“, „благодаря“, „пак заповядай“ и „извинявай“. Със сигурност възприемането им ще отнеме време, но ако проявите търпение ще се учидите колко лесно децата копират родителите си.

Превърнете го в игра. Във възрастта на детеската градина детето ви най-вероятно вече се е научило как да изчака своя ред. Използвайте това умение, за да го научите как да изчака докато някой говори. Може да опитате да слезнете на неговото ниво и да му зададете въпрос за нещо,което то много харесва – „Защо ти харесва да играеш футбол толкова много?“ Слушайте внимателно това, което детето отговаря,а след това го попитайте: „Свърши ли? Добре, сега е твой ред да ми зададеш въпрос?“. Ако детето прекъсва вашия отговор на въпроса му сложете нежно пръст на неговите устни и довършете това, което казвате.Като приключите му кажете: „Сега е твой ред“ и му позволете да продължи разговора. Най-вероятно още е далече от любезния и учтив разговор, но поне полагате основите.

Преоценете телефона си. Вашето дете най-вероятно реагира остро когато говорите по телефона, тъй като го възприема като заплаха – той отнема вниманието ви, което детето иска за себе си. Той може да се почувства по-малко застрашен ако го поканите да свърши някоя любима своя задача докато говорите. Попитайте го : „Би ли искал да поиграеш малко докато съм на телефона? Или би предпочел да седнеш на масата и да хапнеш една бисквитка?“ Предлагането на избор помага на детето да се чувства, че има някакъв контрол и му подсказвате, че не сте го забравили. Нека изборът бъде прост. Ако попитате: „Какво би искал да правиш докато съм на телефона?“ това може да доведе до безкрайни преговори.

Ако тази тактика не работи, опитайте да пренасочите вниманието му. Предложете да покара тротинетка по алеята (докато гледате) ако сте навън или да изгледа кратко видео или да изиграе една образователна игра.

Въоръжете се с търпение. Ще отнеме няколко години преди детето да се научи да ви прекъсва учтиво с „Извинявай, имам един въпрос.“ Припомнете си, че въвеждате принцип на поведение и това отнема време. Вярвате или не, скоро ще дойде момент когато детето едва ли ще забелязва съществуването ви и вие с умиление ще си спомняте дните когато то не можеше да дори и за миг да остане без вашето внимание.