„Вашите деца карат ли се ?“ – Това е въпрос, който всеки родител на две или повече деца чува.

„Разбира се !“ – следва да се отговори.

„Всеки човек когато обича се кара.“

Във всяка връзка има конфликт – нормално и неизбежно е да има разногласия. Въпреки това от определящо значение за връзката е как се решават споровете. Конфликтът се случва между съпрузи, партньори, роднини, приятели, съседи, колеги,правителства, държави и всички останали. Вие знаете, че това ще се случи. Но подобно на много неща в родителството е по-добре да знаете с какво ще се наложи да се справяте, за си изградите стратегии.

Съществуват условно четири вида конфликти между две деца и всеки се задвижва основно от чувство – защото повечето разногласия са породени обикновено от чувства, а не толкова от конкретния повод за спор. Така че най-добрият начин да се справите с разногласията между децата е да се справите с чувствата им, а не толкова с повода за конфликта.

Това са причините децата да се карат, а чувствата, които задвижват тези караница са :

1.Скука

Какъв по-добър начин за детето да се позабавлява когато е отегчено от това да закача някой, който знае, че ще се ядоса и ще му се противопостави.

Неработеща стратегия на родител : Да не обръщаме внимание на караницата, а директно да накажем детето.

Работеща стратегия на родител: Предложете на детето едно ново, интересно занимание, което то да приеме като задача, начин да се забавлява само или с родителя. Небрежно разделете децата като им измислите дейности, с които да ви помогнат например.

2. Родителското внимание

Вашето дете се чувства изолирано, необичано или незабелязано и тихо „крещи“: „Забележи ме, независимо дали с нещо добро или лошо, просто ме забележи!“

Неработеща стратегия на родител: Даване на негативно внимание под формата на наказание, изолиране на детето в следствие на наказанието или времето,което все пак прекарвате заедно да е игра на съдия и съдебни заседатели.

Работеща стратегия на родител: Избегнете наказанията. Игнорирайте случилото се и си дайте сметка какво чувства детето, за да прибегне до спор с друго дете и му отделете повече индивидуално внимание по-късно когато караницата е утихнала. Постарайте се да планирате време, което да прекарате само с едното дете, за да се почувства забелязано, обичано и разбрано. Отбелязвайте всички хубави взаимоотношения между децата – когато си помагат, разменят си играчки, подават си солта на масата и т.н.

3. Наличие на проблем

Детето ви е ядосано, защото се възприема като жертва или има чувството на неудовлетвореност или несправедливост.

Неработеща стратегия на родител: Играете на съдия като посочвате кой е извършителят и кой жертвата и как е необходимо да се разреши този спор според начина, по който вие преценяте за най-добър. Отнемате играчки или привилегии. Наказвате и двете деца, без да се интересувате защо се е стигнало до тук.

Работеща стратегия на родител: Избегнете наказанията. Приемете и признайте чувствата и гледната точка на всяко дете и се опитайте да им помогнете да обяснят как се чувстват на другото дете. Помогнете им да стигнат до решение,за което и двамата са съгласни (съдействайте им да генерират идеи, а не им предлагайте готови решения).Научите ги как решават проблеми и ги напътствайте по време на процеса. Покажете им как да справят с раздразнението си и как да се самоуспокояват по-късно когато всички са се успокоили и проблемите са решени.

4. Натрупано негодувание

Този тип спор обикновено се случва когато другите три вида караници се решават чрез неработещи стратегии на родителите. Когато родителят се намеси и се опитва да реши проблемите на децата или наказва детето, то те започват да таят неприязън и към родителя и към другото дете. Това негодувание се изразява като детето безмилостно се заяжда с брат си или сестра си и постоянно търси начини да го подкача, но дискретно, за да не разберат родителите.

Неработеща стратегия на родител: Наказване и на двете деца едновременно, отнемане на играчки или привилегии,сравнения и поставяне на етикети. Родителят е в качеството си на съдия, без да чува или вижда цялата история.

Работеща стратегия на родител: Отбележете проявите на щедрост, обич, загриженост у децата и не пропускайте да им го споделите с тях . Избягвайте етикети и сравнения. Насърчавайте постиженията и усилията на всяко дете.Приемете и признайте чувствата на всяко дете, дори и ако не сте съгласни с тях.

Как родителя се справя със съперничество между децата определя как децата се отнасят едно към друго. Ако вие ги наказвате, те ще се наказват едно друго. Ако вашият подход е да се работи за решаването на проблема по взаимно уважителен начин, те също ще се прилагат този подход.

И не забравяйте, че не трябва да се поддържа равенство между децата през цялото време. Просто се ангажирайте да давате на всяко дете това от което се нуждае. Някои деца ще искате повече, тъй като се нуждаят от повече, други по-малко, но по-важното е, че всяко дете ще се чувства сигурно, знаейки, че когато се нуждае от нещо то ще му се даде.

И празнувайте разногласията между децата ви! Каква по-добра възможност да ги научим на отношения,връзки и как да решават конфликти в бъдеще.