Избирателното „чуване“ на децата е източник на много раздразнение за родителите! Дете, което упорито отказва да чува и игнорира прости искания може да направи всеки ден предизвикателен за родителя.

Замислете се обаче вие наистина ли слушате детето си ?

Като родители под напрежението на 101 неща, които трябва да бъдат свършени, ни е много трудно да слушаме. Но когато едно дете усеща, че не е чуто е много по-склонно да хленчи, крещи или да се тръшка, за да привлече вниманието ви.

Внимателното слушане показва, че вие уважавате чувствата на детето си и му давате пространство, за да се запознае с проблема и често да намери собствено решение. Ако детето усети,че го слушате това кара много силни негативни чувства да изчезнат или поне намалеят, което означава по-малко сълзи и хленчене.Но най-важното е, че ако можете да слушате детето си то е по-вероятно да изслуша Вас.

Как да слушате

Дайте цялото си внимание. Спрете това, което правите,обрънете се към детето си, погледнете го в очите и чуйте това, което казват. Отбележете това, което вашето дете изрича с кратки възклицания като :   „Ммм“, „О,виждам“, „О!“, „Ясно“. Често зад това, което казва детето ви (ако незнаят още да говорят обикновено се изразява с действие ) стои чувство. Идентифицирайте го и му дайте име – „Това звучи разочароващо“ или „Ти си ядосан, че трябва да тръгнем сега“

От решаващо значение е да приемем чувствата на децата ни без да се опитваме да ги променим или отречем като им отговаряме например с  „Хей, няма причина да си толкова разстроен/а“.

Как да общуваме

За да ви слуша вашето дете помислете внимателно как точно общувате с него. Леките разлики в думи, тон и език на тялото могат да повлияят детето да ви чуе или не.

Тон на гласа

Как изричате нещо е толкова важно, ако не и по-важно, от това, което казвате.

Използвайте окуражаващ, позитивен тон колкото е възможно по-често.

Когато поставяте граници, звучете категорични и уверени. Всеки намек за несигурност и е по-вероятно да бъдате игнорирани, оспорвани ( „Не мога просто …“), или накарани да се чувствате виновни ( „Това е толкооова нечестно.“).

За отбележите неодобрение, използвайте по-твърд, по-нисък, авторитетен тон, но не крещете. Избягвайте натякването. Помолете веднъж мило, след това по-твърдо и след това се предприемете действия. Ако обикновено се повтаряте по няколко пъти, преди да предприемете действия, детето ви ще се научи да не обръща внимание на първоначалните ви искания.

Език на тялото

Общувайте от непосредствена близост. Не крещете до съседната стая.

Винаги бъдете до височина на детето и го гледайте в очите. Един възрастен извисяващ се над едно дете може да бъде дори плашещ.

Думи

• Използвайте ясни команди и поддържайте исканията си кратки. Ограничете се до няколко важни думи (например „8 часа е. Време е за сън“).
• Избягвайте обвиненията ( „Никога не ме слушаш!“), критиките ( „Ти си толкова мързелив“), или заплахите ( „Ако не побързаш ще тръгна без теб“).
• Избягвайте изрази като “ Би ли …? „, „Искаш ли … „, тъй като давате по-голяма възможност на детето да отговори с „Не!“.

Как да насърчавате сътрудничеството

За някои деца „не“ може да бъде първия отговор на всичко, което ги помолите да направят. По-долу са някои съвети, как да насърчите детето да ви съдейства.

Направете констатация на факт, който описва проблема, вместо да обвинявате или критикувате.

„Има боя на масата“

„Виждам обвувки на пода“

Дайте информация

„Дрехи по пода не изсъхват много бързо“

„Играчките няма да се подредят сами“

Опишете как се чувствате

„Не обичам да слушам как хленчиш“

„Не ми е приятно да виждам дрехите ти на пода“

Намалете съпротивата, като предложите конкретна възможност кога или как да се прави нещо

„Какво предпочиташ косата ти да я направим преди или след закуска?“

„Коя рокля искаш да облечеш жълтата или лилавата?“

Използвайте техниката „когато … тогава“, за да се съсредоточи вашето дете за това какво трябва да свършите.

„Когато си измиеш зъбите, тогава ще прочета една приказка“

„Когато си напишете домашното тогава ще можете да гледате телевизия“

Напишете бележка

По-големите децата обичат да получават бележки. Бъдете креативни!

„Харесва ми да съм закачена. Моля, не ме оставяй на пода. Благодаря. Хавлията ти.“

Поощрявайте и отбелязвайте съдействието

Поощрявайте всички признаци на съдействие с топлота и ентусиазъм.

И не забравяйте, че като всяко друго нешо, което детото ви учи се изисква време и постоянство. Дайте време както на себе си така и детето ви.