Всички деца, точно като възрастните, се затварят в себе си в определени ситуации. Днес ще ви дадем няколко практични съвети как да помогнете на едно колебливо и срамежливо дете да придобие увереност.

1. Ако се притеснявате, че детето ви е твърде срамежливо е много важно да избягвате да го наричате така пред него или пред други хора. Етикетите биват запомнени и могат бързо да доведат до самоизпълняващо се пророчество.

Може да изтриете всички етикети от речника си, но какво се случва ако въпроси като “ Не е ли много срамежлив/а?“ биват зададени с убедителен тон от учители, семейни приятели или роднини.

Уверете се, че детето остава с положително отношение към себе си като спокойно и уверено замените генерализациите с позитивни послания: „Катя обича да обмисля нещата преди премине към действие“ или „Дани обича да слуша другите преди да сподели своето мнението“.

Ако детето ви е разстроено или страхливо, приемете чувствата им с топлина и грижа: „Изглежда се чувстваш нервен/а, това е напълно разбираемо“.

2. Колкото и да се изкушавате избягвате да отричате или отнемате чувствата на децата – „Не ставай глупав, големите момчета не са срамежливи“. Тези видове коментари карат децата да чувстват, че техните вътрешни състояния не са правилни. Това може да бъде объркващо и да доведе до безпокойство.

Деца, чиито чувства са приети и подкрепени от техните родители са склонни да бъдат много повече „емоционално грамотни“, уверени и сигурни.

3. Нормализирайте съмненията като казвате общовалидни твърдения : „Всеки се чувства неуверен от време на време“ или като се позовавате на ситуации, които сте намерили за трудни и разкажете как сте ги преодолеи : „Понякога се чувствам притеснен като говоря пред хора, но аз винаги полагам усилия да го преодолея и се чувствам по-добре след това „. Използвайте книги с истории за въвеждане на теми свързани с изправяне пред страхове или преодоляване на предизвикателства.

4. Децата се учат на социални умения като наблюдават другите, така че показвайте вида взаимодействия, които искате да насърчите: приятелско отношение към непознати хора, представяйте се пред хора, които не познавате или питайте хората за помощ, правете комплименти към приятели си и благодарете на другите за времето им.

5. Помислете за конкретните ситуации, в които детето ви иска да се „скрие“ и ги свържете с качества и поведения на които може да ги научите и които ще им помогнат да управляват по-добре емоциите си в тези неприятни за тях моменти. Използвайте ролева игра, за да им помогнете да репетират тези умения. Например, ако детето ви се свива в ъгъла на рождени дни създайте парти сцена и използвате любимите играчки, за да пресъздадете ситуации: подаряване на подарък, казване на „здравей“ на другите деца, питане на възрастен къде е тоалетната и да кажем благодаря при тръгване.

6. След като сте се практикували чрез игра различни ситуации , въведете новите дейности чрез предоставяне на управляеми възможности за успех. Предприемете стъпка по стъпка подходa. Например, ако детето е нервно преди да започне нов спорт или кръжок, отидете първите пъти заедно и наблюдавайте няколко дни, а след това предложете да се присъединят в последните десет минути като същевременно и вие останете в стаята. След това започнете да напускате стаята за кратки периоди. Не след дълго, детето ще подскача в групата и щастливо ще участва в целия час.

7.  Много е важно да скриете всякакви съмнения или тревоги, които може да имате във връзка с това дали детето може да се справи. Комбинирайте съпричастност към чувствата си (виж точка 2) с насърчения, коитo показват вашата вяра в тях: „Ааа, виждам, че се чувстваш малко притеснен/а, но аз съм напълно уверена, че можеш да се справиш“.

8. Изкушаващо е, когато се сблъскаме с предпазливо, внимателно малко човече да се намесим, за да направим нещата вместо тях, но това може да има обратен ефект. Когато детето ви се сблъсква с нови ситуации или учи нови неща се опитайте да отстъпите назад и да не се намесвате твърде много, тъй като това може да го накара да се колебае и бъде зависим от другите. Нека детето ви се учи чрез изследване и метода на „проба/грешка“ – това ще им помогне да развият чувство на лично майсторство и увереност.

9. Стимулирайте увереността в малкия човек чрез използване на описателни похвали, които ясно идентифицират конкретни поведения, които вие забелязвате: „Ти каза „здравей“, въпреки че се чувстваше нервн/а, това е проява на смелост от твоя страна“. Това ще помогне на детето да развие вътрешно чувство за постижение и гордост.

10. Показвайте физическа привързаност и редовно и многократно казвайте на детето си колко много е обичано. Топлите, игриви и любящи взаимоотношения с детето ще ги накарат да почувстват, че са ценени и приети, което е от решаващо значение за развитието на вътрешното самочувствието необходимо за приближаване и взаимодействие с другите.