Днес ще ви предложим съвети как да се избегне конфликт с дете, което обича упорито да настоява на своето.

Независимо дали става дума за малък човек, който отказва да вдигне играчката си или 10-годишно дете, което настоява да остане до късно или тийнейджър, който се опитва да избегне домакинската работа, упоритостта на детето може да влуди родителя.

„Защо децата ми са толкова упорити ?“. Голяма част от родителите споделят, че децата им отказват да направят елементарни неща, за които биват помолени като да подредят стаята си, да си измият ръцете или да се приготвят за лягане. През по-голямата част от времето родителите чувстват, че са в постоянна битка за надмощие и опити да успеят да привлекат децата да им съдействат.

Когато децата казват „не“ е много лесно за родителя да превърне дори незначително предизвикателство в голяма борба за власт. От този развой обаче не печели никой. Вместо това, има стъпки, които можете да предприемете, за да се предотврати или обезвреди конфликт и помогнете на децата си да научат ценни уроци за уважение и сътрудничество.

1. Бъди разумен

Уверете се, че това, което искате от детето си е разумно. Например дете в предучилищна възраст може да се почувства затруднено като е помолено да почисти стая си самостоятелно. Но ако кажете „Нека да направим това заедно“ и го окуражавате, задачата изглежда напълно постижима.

2. Предупредете вашето дете

Много от недоволството може да се предотврати ако се осигурят на децата пет или десет минути предизвестие, за да завършат това, което правят и да се подготвят за лягане, за вечеря или да тръгнат за градина/училище.

3. Признайте чувствата на детето

Когато децата мърморят, те често просто искат да бъдат чути. Така че просто кажете нещо като „Да, знам че да подреждаш стаята си не е много забавно, но ще се почувстваш по-добре когато приключиш и можеш да отидеш да си играеш „.

4. Предложете избор

Когато е възможно предлагайте на детето избор. Например предложете първо да поиграе малко, след което да ви помогне с миенето на чиниите. Или да си почине веднага след като се е прибрал в къщи след училище като поиграе и след това да напише домашната си.

5. Изяснете последствията

Ако вашето дете отказва да направи това, което сте поискали спокойно им посочете какви ще бъдат последиците ако не отговорят в определения срок (обикновено 5-15 минути, в зависимост от възрастта на детето и ситуацията). Без да реагирате с раздразнение се уверете, че посочената последица пасва на ситуацията. Например, ако едно дете не помага с чиниите когато го помолите, то може да загуби своите телевизионни права за вечерта.

6. Дайте им време, за да изберат да сътрудничат

Когато децата упорстват твърде често ние, родителите започваме да се приближаваме към тях, да повишаваме гласа си и да увеличаваме изискванията си. Тогава детето ни отговаря чрез увеличаване на неговата или нейната упоритост. Вместо това ако направим крачка назад ще дадем пространство на детето да направи своя избор дали да съдейства или не.

7. Бъдете последователни

Ако детето ви все още не прави това, за което сте го помолили наложете обещаната последица плавно, но твърдо. С викове или засипване на детето с гневни думи не би свършило работа в такъв момент ( или в който и да е друг ). Той или тя трябва да разбере, че имате предвид това, което му казвате. Точка.

8. Продължете напред

След като е било наложено последствието, преминете напред без да таите гняв.Нека вашите ясно изразени очаквания и внимателно подбрани последици говорят за себе си. Така ще позволите на детето да види, че следващия път може да започне „на чисто“.

И накрая, не забравяйте да улавяте и добрите моменти на децата и не се колебайте да им ги посочвате. Нека знаят, че оценявате когато следват указания, особено когато правят това с радост. Важно е да се разбере, че всички деца проявяват упоритост. И при определени възрастови групи, особено когато децата са малки и в началото на юношеството съпротивата и неподчинението се срещат много често и са израз на борбата им да докажат своята независимост. Въпреки това може да се наложи професионална помощ ако неподчинението е много интензивно, трае в продължение на много месеци и пречи на способността на детето да има топли, подкрепящи отношения с роднини, учители и приятели.