Като родители вие знаете дали вашето дете е притеснително или спокойно, но приемането на децата такива каквито са и възпитанието им според техните личности може да направи работата ви като родител по-лесна и по-ефективна. Въпреки че е важно да се насърчават децата да предизвикват себе си също е важно да се признае техният индивидуален характер и да не ги принуждаваме да бъдат някой, който те не са.

Забележете темперамента и способностите на детето си и не ги осъждайте ако не ви харесват, защото някои деца са с такъв характер, че те наистина изискват по-голяма защита от родителя.Те не са готови за по-независими дейности и опита им с неуспеха или допускането на грешки има тенденция да бъде психологически непреодолим за тях. Други деца са готови да се справят.

Например има деца, които са тревожни и раздялата им носи много негативни чувства. Обикновено това е израз на липса на увереност в това да предвидиш какво може да се случи в дадена ситуация.Обикновено тези деца трудно се отпускат в непозната обстановка и по-трудно свикват с промените като детска градина и училище. Разбира се не говорим за това децата да не излизат от домовете си, за да не се разстройват,но ако един родител прекалено много настоява тази раздяла да се случи без да се опита да разбере защо детето се чувства по този начин това може да бъде много травмиращо както за родителя така и за детето.

Важно е за родителите да работят заедно с децата си в посока разбиране защо нервната система на тези деца ги води до извода, че училището или градината са опасни. По този начин те могат по-добре да помогнат на детето да се справи с безпокойството си.

Ето четири стъпки, които могат да ви помогнат да разберете по-добре природата на детето си, как това се отразява на начина, по който те си взаимодействат със света и как можете да настроите вашето родителство да им помогне да бъдат най-добрите си същности:

Стъпка 1: Образовайте се

Първо, трябва да разберете и да приемете характера на детето си и това, което е разумно да се очаква от него.

Не може например да кажете : „Ето аз приемам, че детето ми има неспокоен темперамент, но аз искам да излезе и сам да си играе на детската площадка “ и след това да се разстроите, ако те не го правят.Трябва вместо това да си кажете:“ Да. Искам да си играе само на детската площадка, но първото нещо, което ще трябва да направя е да му помогна да се отдалечи от мен за малко и да съм сигурна, че то се чувства добре от това.“

За да научите с какъв темперамент е детето ви и какви стъпки да предприемете, за да се справите с него ви предполагаме четене статии в сайтове за родителство, проверка на книги, да говорите с учителите му както и да отделите време да вникнете в сигналите, които вашето дете ви дава.

Стъпка 2: Проучете начина си на мислене

След като научите как детето ви възприема и преживява света трябва и вие самите да помислите за чувствата си по отношение на характера му.

Често ние, родителите мислим за себе си като потенциално перфектни родители с перфектни деца. Родителят трябва да бъде готов да приеме характера на детето си и изпитанията, пред които то ни изправя.

Само тогава ще можете да започнете да си отговаряте на необходимите въпроси като :“ Как ще се справим с това? „Какви чувства имам към моето дете ? „, Какво очаквания имах и изпълнени ли са те ? “

Стъпка 3: Направете необходимите корекции

След това можете да започнете това, което психолозите наричат „управление на околната среда“, за да адресирате всички трудности, които детето ви има.

Опитайте се да „управлявате околната среда“ по такъв начин, че да давате разумни възможности на децата си да опитват неща, но не ги заставяйте толкова строго,че да намалите вероятността им за успех. Защото ако ги изплашим те не продължават напред с конкретната дейност.

Не забравяйте, че това може да е дълъг процес. На някои деца може да им отнеме много време, за да се почувстват комфортно и уверено в правенето на грешки и да започнат да се учат от негативните преживявания.

Стъпка 4: Работете заедно като родители

Подобно на всички родителски грижи и вие, и вашият партньор трябва да бъдете на същото мнение за родителските ви техники.

Родителите трябва да си сътрудничат, а темпераментът е един от тези големи поводи за спор,при които родителите в крайна сметка не са на едно и също мнение – един родител си мисли, че детето се опитва да манипулира, а другия родител мисли, че на детето наистина му е трудно.Майката би казала “ Тя много се притенява да направи това „, а бащата би казал „Прекалено добра си с нея. Трябва да се научи да се справя сама. “

Едва когато и двамата стигнете до споразумение за темперамента на детето ви и избраните начини да го насърчавате може да възпитате едно самостоятелно дете.